„О ЧЕМ МЫ ПОМНИМ...”
Лариса Николаевна Васильева (1935-2018 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
КАКВО ЩЕ ПОМНИМ
Какво ще помним? Ще забравим?
Къде е тоз всевечен зов?
Кого обичахме без памет?
С кого ни плашеше любов?
Непредпазливо и тревожно
ни води пътят преголям,
там всяко чудо е възможно...
Защо възможност няма там!
Тъй малко и тъй много нежност
са щастие! В душа копнеж
ту ветровит е, ту е снежен,
ту оживен е, ту мъртвеж.
А времето клони към заник,
но виж – зора зори по път,
сърцето тупка – странен странник,
то тупка, сякаш няма смърт.
Лариса Васильева
О ЧЕМ МЫ ПОМНИМ...
О чем мы помним?
Что забыли?
Чего не в силах позабыть?
Кого без памяти любили?
Кого не смели полюбить?
Неосторожно и тревожно
вела великая стезя,
где невозможное возможно...
Зачем возможного нельзя?!
Так мало нам для счастья нужно,
так много нужно для него!
В душе то ветрено, то вьюжно,
то оживленно, то мертво.
А время катится к закату,
но кажется – грядет рассвет,
и сердце бьется – нет с ним сладу,
как будто вправду смерти нет.
---------------
Руската поетеса, писателка, преводачка и драматург Лариса Николаевна Васильева е родена на 23 ноември 1935 г. в гр. Харьков, УССР, в семейството на инж. Николай Кучеренко – един от създателите на легендарния танк Т-34. Завършила е филологическия факултет при Московския държавен университет (1958 г.). Тя е основателка на музея „История на танк Т-34”. Автор е на над 20 стихосбирки, сред които „Льняная луна” (1966 г.), „Огневица” (1969 г.), „Лебеда” (1970 г.), „Синий сумрак” (1970 г.), „Одна земля – одна любовь” (1973 г.), „Радуга снега” (1974 г.), „Поляна” (1975 г.), „Огонь в окне” (1978 г.), „Русские имена” (1980 г.), „Василиса” (1981 г.), „Роща” (1984 г.), „Светильник” (1985 г.), „Странное свойство” (1991 г.), на книги с проза, публицистика и мемоаристика като „Альбион и тайна времени” (1978 г.), „Книга об отце” (1983 г.), „15 встреч в Останкине” (1989 г.), „Кремлевские жены” (1993 г.), „Дети Кремля” (1997 г.), „Жены русской короны”, „Жена и муза” и др. Творбите й са преведени на много езици. Активна общественичка, тя е президент на Международната лига на писателките, член е на Комисията за семейни и демографски въпроси при президента на Руската федерация, президент е на информационното съдружие „Атлантида”, член е на редакционните колегии на авторитетни литературни издания. Умира на 27 февруари 2018 г. в гр. Лобня, Московска област.